В днешното забързано ежедневие, в „лудото“ време, в което живеем, психичната устойчивост на всеки от нас е поставена под изпитание.

Стресовите ситуации ни връхлитат непрекъснато и често водят до кризи и шок. Първи сигнал, че нещо се случва с нас е тревожността. Понякога безформено чувство, понякога съпроводено с ясни и конкретни симптоми, които ангажират цялото внимание, носят силен дискомфорт и ограничават обичайното функциониране с което сме свикнали.

Психологическата наука, обаче, е установила, че тревожността може и да бъде и двигател за дълбока личностна промяна.

В настоящата поредица „Без паника за паниката“ ние от Sentio.bg ще разгледаме тревожността в широкия контекст на здравето, базирайки се на най-новите достижения на медицината и психология. Ще разгледаме какви са нейните корени и еволюционен смисъл, клиничните прояви, нездравословните стратегии за справяне и ще направим обзор върху методите на лечение, включително и методите за „хакване“ на нервната система, които ще ви позволят бързо и лесно да се справяте с чувствата за тревожност.

Ще научите как тревожността може да бъде да бъде пътеводител за разгръщане на креативност и намиране на творчески решения, за да живеете живота си по-пълноценно и смислено.

Какво е тревожността?

Представете си, че ви предстои да изнесете презентация за нов проект. Вълнувате се и в същото време сте нервни – „Kакво би се случило, ако не го представя добре?“, „Как биха ме оценили хората?“.

Въпреки това се устремявате да изготвите проекта, но всеки път, когато започвате, не можете да се отървете чувството за страх от предстоящото. Усещате как мислите за възможните сценарии ви връхлитат една след друга. Сякаш не сте себе си – получавате главоболие, замайване, световъртеж, усещате, че сякаш ще припаднете, учестява се сърдечната дейност, облива ви студена пот и отделни части на тялото започват да изтръпват, стомахът се свива и усещате слабост в крайниците. Опитвате се да се концентрирате, но тялото отговаря само с болки и дискомфорт. Сетивата изглеждат толкова променени, че не можете да видите благоприятен изход от ситуацията. И след като бурята отмине сте силно изтощени.

Това не е първият път, когато сте се чувствали по този начин. Забелязвате, че същата вълна от усещания ви залива всеки път, когато се запознавате с нови хора и поради тази причина отбягвате социални контакти, независимо от угнетението и чувството на самота, което това ви носи.

Това е тревожността – чувство на безпокойство, което често се съпровожда с телесни промени, дължащи се на свръхактивност на дял от нервната ни система. Предложеният пример, обаче, не отговаря на обичайната тревожност, която човек изпитва в ежедневието, а се е превърнала в разстройство, което сериозно затруднява оптималното функциониране в нашия живот.

Има ли нещо общо между страх и тревожност?

Страхът и тревожността имат определени прилики – и двете емоции са едновременно телесна, поведенческа и психологична реакция пред определена заплаха. Но докато страхът е насочен към нещо конкретно, то тревожността е насочена към нещо абстрактно и далечно. Независимо дали става дума за страх или тревожност, е налице мисълта, че ще се случи нещо, което ще ни постави в позицията на уязвимост или ще загубим контрол.

Не случайно съществува поговорката: „На страха очите са големи“.  Важно е да си даваме сметка, че всеки страх и всяка тревожност са нищо повече от фантазия и зад тях се крие предположението, че ще се случи нещо недопустимо, което е извън контрола ни. Всяко предложение ни поставя в сферата на несигурното и неизвестното, а съзнанието се нуждае от яснота и конкретика. Така се създава предпоставка за нови предположения, които да запълнят тази информационна празнина и съответно се генерират ново безпокойство и тревожност, затвърждавайки един порочен кръг, който ерозира личността.

Когато сме в тревожността, нашата нервна система изкривява възприятията ни и ограничава способността да се учим и да се концентрираме. Ключово е селективността на възприятията, която създава редуцирана реалност. Може да се чувстваме така сякаш сме в тунел, в който виждаме само най-лошите варианти за развитие, което не ни позволява да направим адекватна оценка на реалността и да се свържем със собствените ни ресурси.

Защо съществува тревожността?

В психотерапевтичния кабинет често срещаме хора, които смятат че „ да си същински здрав и щастлив, означава да живееш без тревожност“. Подобни мисли често могат да потикват човек да се опитва да потисне чувството си за тревожност или да избягва ситуациите, които го предизвикват. Но колкото и усилие да полагаме за да потиснем тревожността с цел да си дадем усещането за устойчивост и непоклатимост, то реалността бързо ни заставя да осъзнаем илюзорността на тези наши вярвания, защото… тревожността винаги се завръща.

Истината е, че тревожността е неизбежна и е фоново чувство присъщо за човека. Съществуват много ситуации в живота, при което е логично и дори здравословно да изпитваме тревожност.  Ако сме в гората и срещнем мечка и не изпитаме тревожност, то вариантите са само два: 1. Или сме мъртви или 2. Сме в състояние на остра психоза.

Тревожността и страхът са жизнено важни еволюционни адаптационни стратегии на всички гръбначни животни, в това число и при човека!

Представете си кола, движеща се на пътя. Шофьорът е съзнанието, което насочва колата къде и с каква скорост да се движи. Типичните пътища в нашата мила родина ни предлагат  многообразие от предизвикателства, типични за лунния пейзаж. На контролното табло на автомобила светват различни индикатори, предупреждавайки ни за тези предизвикателства. Шофьорът е поставен пред избор – дали да продължи напред, преодолявайки трудностите на пътя или да позволи на фрустрацията от светещите индикатори да му въздейства по такъв начин, че да остави колата в гараж и никога повече да не шофира. Всеки от двата избора е възможен, но трябва да отчитаме реалността, че предназначението на автомобилите е да бъдат карани, а не е да стоят по гаражи.

Тревожността е сигнал от нашата нервна система към нас самите и има за цел да привлече нашето внимание към нещо важно или да бъде мощен мотиватор за преодоляване на предизвикателствата, пред които всекидневно се изправяме.

Кога тревожността се превръща в проблем?

Тревожността се проявява под различни форми и се изживява с различна интензивност. Ключовият момент, когато чувството се превръща в проблем, което нарушава нашето обичайно функциониране, е свързан със загубата на контрол.

Някога, някъде там, всеки от нас е попаднал в ситуация, при която е имало остро разминаване между наличните адаптационни ресурси и тези, които са били нужни за да се извърши нужната адаптация. Този момент довежда до състояние на криза, на шок. В психологията го наричаме „първоначален сенсибилизиращ момент“ (от англ. Initial Sensitizing Event или ISE).

Подобно на начина, по който ние изграждаме придобит рефлекс да отдръпваме ръката си, когато докоснем съд с вряла вода (след като веднъж сме се опарили), така и тези събития се превръщат в „котви“, които пораждат у нас чувството за тревожност и страх, всеки път когато се изправим пред ситуация, в която предполагаме, че можем да загубим контрол. И ако ние всеки път автоматично се поддаваме на рефлекса, той прераства в навик – навик да бъдем тревожни и да отбягваме социални контакти; навик да бъдем тревожни и да отлагаме и т.н.

Важно е да се отбележи, че състоянията на криза ни поставят пред избор, който може да доведе както до дълбоко личностно израстване, така и до състояние на ступор. От значение е отношението, което ние съзнателно имаме към първоначалния сенсибилизиращ момент (към травмата) и какви са действията ни, произтичащи от това отношение. Както изяснихме, всеки страх е базиран на фантазия или предположение. Когато ние зациклим в света на фантазното, поради първоначалната „котва“ от лош опит и спомен, тревожността бързо се превръща от мотиватор в чувство, което да ни парализира и по този начин прераства в проблем, който ни ограничава.

Не случайно римският философ и стоик Сенека е казал: „Страдаме по-често от въображението си, отколкото от действителността“.

В заключение…

Тревожността е естествена емоция съпътстваща човек в неговия живот… от люлката, до гроба… Тя сигнализира, че нещо изисква нашето внимание и има функцията да ни предпазва. Така както всяка криза ни предразполага към израстване – тревожността може да бъде мотиватор за личностна трансформация.

Ключовият момент зависи от отношението, което личността има към събитията и от осъзнаването, че всеки страх е базиран на фантазия.

Очаквайте…

В следващата статия обзор на различните прояви на тревожността и какви са клиничните симптоми и картини на протичане.

Ако имате проблем с тревожността и се чувствате, че се движите в омагьосан кръг, мога да осигуря защитена професионална среда и индивидуален подход в ползва и подкрепа за решаването на проблемите и намиране на творчески решения.

Можете да се свържете с мен през имейл: pslavovmd@gmail.com или да си запишете час през системата на Superdoc ТУК.