Настъпва момент, когато нашите децата престават да ни слушат. Започват да се държат дистанцирано, резервирани са, не желаят да говорят с нас и се затворят в своя собствен свят на „Не ме безпокой!” Или пък се държат агресивно, хвърлят, тръшкат се, удрят, хапят. Други се разплакват лесно, трудно се успокояват. Все едно ние им даваме всичко, което пожелаят, но това не им е достатъчно.
Тук е моментът да се замислим за отношението си към тях в последно време или какво е то по принцип. Как общуваме с нашите деца? Дали когато прекарваме време с тях, то е пълноценно и детето усеща стабилност и сигурност? Чувства ли се пренебрегнато от нас в много важни за него моменти? Усеща ли се критикувано от нас?
В тази статия ще разгледам накратко шест важни стъпки, които могат да повлияят положително на отношенията родители-деца, ако бъдат приложени трайно във времето:
1. Говорете на самото дете, когато става въпрос за него.
Често се случва в разговорите си възрастните да говорят за детето пред него, без да го включват в диалога. Това най-вече се отнася за родители на малки деца. Отговорът в оправдание на това би бил: „Но то още не разбира всичко.” Или: „Аз мога по-бързо да отговоря на зададения въпрос на моята приятелка и няма нужда тя да се опитва да го разбере.”
Да, вашето дете може би е още на 3 години и няма богатия речников запас на възрастен, но то най-вероятно може да си каже името, да каже какво обича и какво иска. Включвайки го в разговора, му помагате да се научи да общува, да упражнява това толкова необходимо бъдещо умение. И най-важното – съдействате то да се чувства достатъчно значимо и ценно. Това ще му помогне в бъдеще да изгради здравословна увереност в себе си. Насърчавайте и близките и приятелите си да се обръщат с въпрос към самото дете, когато в разговора става дума за него.
При малко по-големи деца също избягвайте да коментирате действията или думите на детето с друг възрастен пред него самото. А защо това е важно? Може би всеки от нас като родител се стреми да отгледа здраво дете с добро самочувствие, което след години да постига нещата с лекота. Представете си как всеки от нас се чувства, когато присъства на разговор, където двама души обсъждат наши постъпки и на нас е отредена ролята само да слушаме отстрани без право на глас. Сигурно не много от нас биха желали да са в подобна ситуация. Накратко, отнесете се с детето си така, както бихте се отнесли с друг възрастен или както бихте искали да се отнасят с вас.
2. Казвайте им истината на разбираем за тях език.
Децата често слушат приказка за това, че щъркелите носят бебетата. Това за възрастните може би е забавно и те си мислят, че и при децата е така. Важното обаче е, че до определена възраст децата нямат способността да разбират хумора по начина, по който ние възрастните сме развили с времето.
Твърде вероятно е едно малко дете изобщо да не разбере, когато се шегувате с него и да се почувства объркано, обидено или разстроено. За успешната комуникация с вашето дете, казвайте му истината. Опитайте се да му обясните нещата на разбираем за него език. Избягвайте неуместни шеги с надеждата, че то само ще се досети, че това е закачка. Ще видите как това ще се отрази положително на детето – то ще се чувства много по-сигурно и спокойно.
Тук би изникнал въпросът дали все пак не можем да се смеем, да фантазираме и да си говорим измислици с детето. Разбира се, че това е възможно. Дори би се отразило добре както на вас и на детето, така и на положителната връзка родител-дете. Важното в случая е детето да е наясно, че в този момент фантазирате, мечтаете, измисляте заедно истории.
3. Откликвайте на потребностите им.
Бих искала да изясня обаче, че тук не визирам задоволяването на всички прищевки и капризи на детето или т.нар. псевдо-потребности. Ако детето плаче и се тръшка за поредната играчка или за нов телефон, това е сигнал, че може би зад това желание понякога лежи друга, истинска потребност.
Когато родителите са изморени, работещи и вечно бързат, е много трудно да разпознаят истинските нужди на детето. Понякога зад това искане може да стои желание за внимание и топлота. В други случаи вероятно детето е натрупало в себе си емоции и впечатления, които не е успяло да изрази или сподели. В такива моменти е по-добре да спрете за няколко минути, да оставите настрана всички разсейващи фактори и да насочите цялото си внимание към него. Постарайте се да разберете неговите преживявания и вълнения. Уверете се, че правилно сте разбрали неговите потребности, гушнете го, отдайте му своята топлина и обич. Така стигаме до следващата стъпка в общуването с децата, а именно:
4. Отдавайте им своята любов безусловно и не ги критикувайте постоянно.
Повечето родители искат детето им да бъде най-добро в детската градина, в училище, в определен спорт или изкуство и т.н. Желанието ни е малките деца бързо да се научат да говорят и да придобият умения и навици за самостоятелност. От големите деца се изисква да са отлични ученици, да са дисциплинирани и отговорни.
За да ускорим този процес, ние често ги критикуваме за грешките, които допускат поради липса на умения. Понякога им се караме и изискванията ни към тях стават все по-големи и по-големи. Какво се случва с детето в този момент? То чувства само нашето недоволство и дори си мисли, че не е достатъчно добро. В резултат на това самочувствието му е намалено, спада енергията му и желанието да направи нещо. Това води до липса на инициатива и страх от критика в бъдещето.
Всеки човек греши – като възрастен и като дете. Ние си мислим, че с нашите насоки и коментари, им помагаме да не повторят нашите грешки. Но какво научава детето така? Успява ли да усвои важни знания, придобити чрез собствен опит? Какво чувства тогава? В едни случаи то си мисли, че не го обичаме такова, каквото е. Затваря се в себе си или става враждебно. В други случаи приема ролята на жертва и спира да вярва в собствената си преценка за нещата, хората и ситуациите. А дори е възможно да спре да проявява инициатива и да стане пасивно.
Нека ги оставим да грешат, нека бъдем до тях винаги. Нека им покажем, че ги обичаме без значение, че този път не са направили нещата така, както ние сме очаквали. Много по-ценно за тях би било да усетят нашата любов и подкрепа в тези моменти. Така по-лесно ще усвоят ценни умения в бъдеще и ще имат желание да направят следваща крачка.
5. Бъдете искрени с децата, споделяйте своите чувства и емоции.
Много родители мислят, че когато не се чувстват добре здравословно или са уморени, ядосани или потиснати, могат да прикрият това. Колко често обаче се е случвало детето ви да разбере някак интуитивно вашето настроение и да стане по-нервно или неспокойно? Децата могат да доловят, когато нещо не е наред. Но когато ние ги уверяваме, че всичко е добре, това по-скоро може да ги обърка и да ги накара да спрат да вярват в интуицията си и във вътрешното си усещане.
Когато сте тъжни, кажете им, че сте тъжни. Когато се радвате, кажете им това. Ако сте ядосани за нещо, споделете с тях. Уверете ги, че е нормално да изпитваме различни емоции и чувства в даден момент.
Именно по този начин детето се учи след време да разпознава собствените си настроения и вътрешни състояния, както и тези на околните. Можете да подпомогнете този процес като се опитвате да назовавате детските емоции: „Струва ми се, че си ядосан.”, „Изглеждаш ми тъжен.”
Ако сте ядосани в резултат на пререкания с него, е важно следното: не отправяйте нападка към детето; уверето го, че това, което чувствате в дадения момент, не променя факта, че го обичате и имате готовност да поговорите след като отмине „бурята”.
6. Ако имате 2 или повече деца, отделете внимание само на едно дете в даден момент.
Родители се чувстват много добре, когато двете (и повече) деца си играят заедно и не ги занимават с различни желания. Ако детето се нуждае от внимание, много често чуваме репликата: „Защо просто не си поиграеш с брат ти/сестра ти?” Няма нищо лошо в това две или повече деца от едно семейство да играят заедно, но имайте предвид, че играта с връстници не отменя нуждата от внимание от страна на родителите.
Децата изпитват необходимостта да опознават света от възрастните, а не само от други деца. Родителите често са много заети и уморени и от децата се очаква да се занимават сами за определени периоди от време. В този случай обаче често децата в семейството започват да изпитват ревност и да си съперничат за времето и вниманието на възрастните. Начините за привличане на вниманието на възрастните са много и могат да стават все по-тежки, ако не получат нужното.
Не е задължително опознаването на света на всяка цена да идва от родителите във всеки един момент. Но е добре да има възрастен, който да отделя индивидуално време на всяко дете, да отговаря на неговите въпроси, да обръща специално внимание на истинските му нужди. В противен случай рискувате децата да продължават вечното съперничество помежду си за вас и вашето време.
Как можете да разпознаете, ако детето ви има нужда от по-пълноценно общуване с вас?
Следете за сигнали, обърнете внимание какво прави детето, как реагира в дадена ситуация:
- Едно дете може да покаже тази нужда като стане хиперактивно или започне да хвърля, да блъска, да крещи;
- За друго сигнал може да е това, че то постоянно иска и иска нови неща и играчки, но никоя от тях не носи уводлетворение;
- Трето дете може да стане твърде свито и затворено в себе си;
- Четвърво би могло да привлече вниманието ви като несъзнателно започне да се разболява. Често родителите обръщат повече внимание на детето, когато е болно. (Вижте също и това интервю за връзката между общуването в семейството и здравето на детето.)
Причините могат да бъдат комплексни. Ако решите да приложите някоя от тези стъпки, имайте предвид следното: промяната в отношенията между родителите и децата изисква време и постоянство. Ако днес направим стъпка към своето дете, то може да се нуждае от време, за да усети сигурността, доверието и разгръщането на любовта. За да забележим промяна в неговото поведение, е нужно време и последователност в действията от наша страна.
Често за нас родителите е трудно да разберем, ако детето ни има нужда от по-пълноценно общуване с нас. Не винаги успяваме да доловим кога е необходимо да поработим върху заздравяването на връзката родител-дете. Може би усещате, че има какво да се подобри и искате да направите промяна, но не знаете каква. Консултирайте се с психолог, за да получите една обективна гледна точка. За да се свържете с мен, пишете ми на mila@sentio.bg или си запишете час за консултация ТУК.
