В предишната статия от поредицата „Без паника за паниката“ разгледахме тревожността като естествена емоция, съпътстваща човека. Установихме нейните корени в еволюционен смисъл -като реакция, предпазваща ни от негативни последствия.

Тревожността се проявява под различни форми. Тя може да бъде както двигател за личностна промяна, така и чувство, което ни парализира. Макар че съществува генетична предразположеност към проявите на тревожност, ключовото тук е и отношението, което ние имаме към травмиращите събития.

Всеки страх е базиран на фантазия и предположение. Когато ние зациклим в света на фантазното поради „котвите“ от лоши спомени и опит, тревожността бързо се превръща в проблем, който ограничава всекидневното ни функциониране.

В настоящата статия ще направим обзор върху различните прояви на тревожността, техните клинични симптоми и картини на протичане. Обект на дискусия ще бъдат:

• Паник атаки
• Агорафобия
• Социална фобия
• Конкретни фобии
• Генерализирано тревожно разстройство
• Обсесивно-компулсивно разстройство
• Посттравматично стресово разстройство

 

Паник атака

Паник атаките се характеризират с внезапен пристъп на интензивен страх и ужас и се съпровождат с определени телесни и умствени симптоми, дължащи се на свръхактивност на определен дял на вегетативната нервна система.

Симптомите са:

• Сърцебиене или ускорен пулс
• Задух
• Стягане и/или болки в гърдите
• Замайване, световъртеж
• Изпотяване
• Треперене
• Стомашен дискомфорт
• Изтръпване на определени части на тялото
• Чувство, че си извън тялото си (деперсонализация) или чувство, че не си в реален свят (дереализация)
• Страх от загуба на контрол или от полудяване
• Страх от смърт

За разлика от фобиите, симптомите възникват без ясна причина и достигат максимална интензивност в рамките на няколко минути. Продължителността на пристъпите варира и може да продъдожи до няколко часа.

Ключово е да се знае, че паник атаките не винаги се срещат самостоятелно. Често се съчетават с други прояви на тревожност (например агорафобия) или маскират симптомите на депресия.

Макар и да не са животозастрашаващи, телесните усещания са силно мъчителни и влошават качеството на живот. Липсата на ясна провокираща причина, както и нерегулярната честота на всеки пристъп, създават интензивно безпокойство и страх от повторни прояви на  паник атака.

Често страхът от нови пристъпи може да ни накара да отбягваме места или ситуации, където сме имали или предполагаме, че можем да получим пристъп на паник атака. Тази стратегия, обаче, често поражда нови чувства на тревожност и ни затваря в омагьосан кръг, който значително  ограничава живота ни.

 

Агорафобия

Агорафобията се определя като страх от ситуации и пространства, където бягството би било трудно (напр. градски транспорт, супермаркети, обществени места). Защо, обаче, се говори за бягство?

В същността на агорафобията се крие страх от пристъпи на паника. Ние изпитваме дълбоко безпокойство от това, какво ще си помислят хората, ако ни видят в подобно състояние. В повечето случаи самите ние първично сме осъдили негативно собствената си личност за това, че изпитваме паника и в най-добрия случай го считаме за проява на слабост.

Следователно, бягството от места и ситуации, където бихме се чувствали уязвими, изглежда е начин да предпазим себе си от проява на такава „слабост“, т.е правим „профилактика“ на това да сринем себе си в собствените си очи.

Характерна черта за агорафобията е и страхът от това, да сме далеч от дома и/или от близкия човек. Тази проява може да бъде толкова интензивна, че да сме неспособни да напуснем дома и дори да потърсим помощ, когато имаме нужда. Има случаи, когато нервната ни система „фабрикува“ телесни симптоми (например чести позиви за уриниране), които изглеждат оправдават избягващото поведение.

 

Социална фобия

Социалната фобия се свързва със силен страх от унижение в публични ситуации. Основният психологичен момент, обаче, е свързан с ниската самооценка, която имаме за себе си.

В психологията знаем, че нашите умения и поведение са дълбоко свързани с вярванията, които имаме. Когато вярванията ни са самоограничаващи и рушат личната ни оценка, ние започваме да търсим валидация от външни източници и да „плащаме данък обществено мнение“. Когато тази потребност не е задоволена (и поради първоначалната ниска оценка за самите нас), се чувстваме фрустрирани, критикувани и отхвърлени. Възможно е да получим и пристъп на паник атака.

В резултат, започваме на отбягваме ситуации, които биха на напомнили на тези „травми“. И в двата случая, нормалното ни функциониране бива саботирано.

В този ред на мисли, психотерапевтичната подкрепа при социалната фобия се изразява в изграждането на стабилна самооценка и изработването на здравословен ролеви репертоар.

 

Конкретни фобии

Фобиите се описват като състояния на интензивен и ирационален страх (за който няма логично обяснение) от конкретни обекти и събития, които причиняват висока степен на тревожност.

Преди години в интернет се появиха статии за т.нар. „анатидаефобия“ или „страх, че някъде по света има патица, която ни наблюдава“. Макар и описаното състояние да не съществува, то перфектно илюстрира измеренията на всяка една фобия – страхът може да бъде пренесен към абсолютно всеки обект или ситуация.

При фобиите липсват спонтанни прояви на паника – те възникват единствено, когато има контакт с източника на страх. В резултат, страдащите организират ежедневието си по такъв начин, че избягват контакт с провокиращите фактори, т.е имат избягващо поведение.

В психология, обаче, се разглежда идеята за „функцията на ДИСфункцията“. Споменахме, че страхът при фобиите е насочен към конкретен обект или ситуация (наричаме ерзац обекти). Ключовото е, че всеки един от провокиращите фактори може да бъде отбягван и по този начин тези действия носят чувство за контрол над страха у страдащите. Дългосрочно това води до ескалация на фобията до гротеска, като се създават или намират все нови и нови ерзац обекти и всеки следващ е по-голям и „драматичен“.

Следователно, функцията на фобиите е да създава усещането за контрол над страха, пренасяйки го върху обекти или ситуации, които могат да бъдат отбягвани, т.е. това е нефункционален механизъм за „лечение“ на тревожността. 

Цената, която се плаща, обаче, е свързана с отбягващо поведение, което често ограничава обичайното функциониране и поражда тревожност в други аспекти от живота.

 

Генерализирано тревожно разстройство

Генерализираното тревожно разстройство е състояние на продължително и непрекъснато чувство за безпокойство и напрегнатост. Усещанията са по-силни от всекидневната тревожност, но не са съпроводени с пристъпи на паника. Липсва и конкретен провокиращ фактор, както при фобиите.

Често страдащите съобщават, че се тревожат прекомерно за ежедневието си, но са неспособни да контролират тревожността. В резултат от продължителната активация на симпатикусовия дял на нервната система, се развиват определени телесни и умствени симптоми като:

• Безпокойство
• Лесна уморяемост
• Раздразнителност
• Трудности в концентрацията
• Мускулно напрежение
• Проблеми със съня

Въпреки, че няма конкретен провокиращ фактор както при фобиите, генерализираното тревожно разстройство, често се дължи на страх, че ще се случи нещо недопустимо, над което нямаме контрол (напр. страх от болести; от отхвърляне; от провал).

Важно е и да се знае, че описаното състояние може да съществува заедно с други прояви на тревожността и често „маскира“ симптомите на депресия.

 

Обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР)

Обсесивното-компулсивно разстройство се съпровожда с натрапливи мисли (обсесии) и породено от тях „ритуално“ поведение (компулсии).

Обсесиите са повтарящи мисли, чувства, образи и идеи, които са силно мъчителни поради натрапливия си характер. Ние осъзнаваме колко безсмислени са те, но сме неспособни да ги контролираме или да се освободим от тях.

Компулсиите, от своя страна, представляват действия или ритуали,  имащи за цел „лечение“ на тревожността, породена от натрапливите мисли. Пример за натрапливо действие е например непрекъснатото миене на ръце, поради страх от заразяване или постоянно проверяване на средата поради тревога, че нещо може да е повредено.

Важно е да се знае, че компулсиите могат да бъдат толкова продължителни и ангажиращи, че да подкопават нормалното ни ежедневие. Безсилието ни да повлияем на натрапливите мисли и да избегнем ритуалното поведение често поражда у нас чувства за вина, тревожност и дори срам.

Често можем да се подлагаме на „себеизпитване“ в опит да докажем на себе си, че сме способни да преодолеем състоянието си, но по този начин зацикляме в омагьосан кръг, пораждащ нови и нови натрапливи действия.

 

Посттравматично стресово разстройство (ПСР)

Посттравматичното стресово разстройство се развива в резултат от силно травмиращо събитие, което е извън нормалния кръг на човешки изживявания. Такива събития могат да бъдат свързани с природни бедствия, катастрофи, сблъсък с насилие или смърт или несъответстващи за възрастта отговорности.

Общото при всяка една травма, е че попадаме в състояние на шок. Наличните ни ресурси рязко се разминават от тези, нужни за да се извърши адаптация в конкретната ситуация. В резултат, първоначалното сенсибилизиращо събитие се превръща в „котва“, която се активира всеки път, когато символно се срещнем с обект или ситуация, напомняща ни на първоначалния шок, който сме преживели.

Девет са често срещаните симптоми при ПСР:

• Повтарящи се, стресиращи мисли за случилото се
• Кошмари, свързани със случката
• Връщане към миналото –сякаш травмата се случва отново
• Опит за отбягване мислите или чувствата, свързани с травмата
• Опит за отбягване дейности или външни ситуации, свързани с травмата
• Емоционална безчувственост
• Усещане за дистанцираност или отчужденост от другите
• Загуба на интерес към дейности, които са били приятни
• Упорити симптоми на засилена тревожност като трудно заспиване, проблеми с концентрацията, лесно стряскане или раздразнителност и изблици на гняв

Описаните симптоми могат да оказват сериозно пречки пред ежедневното ни функциониране. Често започваме да избягваме дейности или ситуации, свързани с травмата. Усещането за отдалеченост от околните може да породи не само чувства за тревожност у нас, но и да ни доведе до развитието на значима депресия.

 

В заключение…

Тревожността има различни прояви и се изживява с различен интензитет. Начинът, по който тревожността се развива зависи както от генетични фактори, така и от психосоциални – отношението ни към първоначалния сенсибилизиращ момент, т.е. травмата.

Важно е да се отбележи, че всяка едно от описаните състояния има своята функция на защитен механизъм, предпазващ ни от загуба на контрол, макар и по нездравословен за нас начин.

В следващата статия ще разгледаме тревожността от гледна точка на биологията и психологията. Ще разберете какви са механизмите зад симптомите на тревожността, как тя се отразява на организма ни и как може да бъде двигател за личностна промяна и креативни решения.

 

От ключова значение за успешната терапия е да се диагностицира правилно дали наистина става дума за тревожност или тя маскира депресия. Терапевтичният подход в двата случая е радикално различен. В Sentio.bg работи екип от висококвалифицирани лекари и психолози, на които може да се доверите за коректното диагностициране и терапия на тези угнетяващи състояния.