Как общуването в семейството влияе на здравето на детето – погледът на един хомеопат

Хомеопатията, алтернативната медицина и неконвенционалните методи за лечение са особено актуални в настоящия сезон. Тема, която не може да бъде изчерпана в няколко реда, но ще се опитаме да поговорим за един от важните аспекти в хомеопатията. А именно –  връзката между физическите симптоми и психичното и емоционално състояние на човек. Ще отворим темата за здравето при децата и важна ли е семейната динамика за него.

Избрахме да направим това интервю с Нина Николова – класически хомеопат, преподавател в Ново Хомеопатично училище и основател на страница, посветена на здравето и хомеопатията.

Познаваме Нина от Ново хомеопатично училище, мястото, в което и тя, и ние сме се обучавали. За нея можем да кажем, че е човек, който спазва принципите на класическата хомеопатия и е видяла и усетила ползите от този алтернативен метод. Човек, който е готов да говори открито за правилните подходи при избора на лечение.

През месец януари Нина, съвместно с д-р Ваня Косева, направиха презентация на тема “Истината за хомеопатията” в Пазарджик, която предизвика огромен интерес към темата.

___________

Здравей, Нина. Радвам се, че откликна на предложението ни да поговорим по важните въпроси за хомеопатията и връзката с психологията за читателите на Sentio.bg. Кажи ни първо малко повече за теб.

Здравейте. Казвам се Нина Николова и съм психолог и класически хомеопат. Живея и работя в Пазарджик и съм трето поколение лечител.

Семейна, майка съм на две деца на 10 и на 15 години.

Какво те провокира да се занимаваш с хомеопатия? Разкажи ни повече.

С хомеопатията съм запозната от най-ранна детска възраст, благодарение на моята майка. Но като всеки здрав млад човек, на когото морето е до колене, не се интересувах от здраве и лечение до един определен момент.

Преди около 10 години по стечение на обстоятелствата ми бе извършена нефректомия и от тогава съм с един бъбрек. Водена от страх, опитах хомеопатично лечение, което, разбира се, не доведе до регенерация на тежко увредения орган. Впоследствие продължих и своето лечение, и това на децата ми при хомеопата. Някак обаче не се получаваха нещата и още на втори-трети месец след започване на лечението аз поисках да изучавам хомеопатия, водена единствено от мотиви да разбера защо това лечение не дава очаквания от мен резултат. Свързах се с д-р Иван Кацаров, един от основателите на НХУ и започнах да изучавам хомеопатия професионално. Осъзнах, че досега не съм лекувана според принципите на хомеопатията, независимо, че хомеопатът, който водеше лечението на семейството ми, се наричаше класически. (Тъй като съм запозната отрано с хомеопатията, пред мен никога не е стоял въпросът за избор на клиничен хомеопат, вместо на класически).

Може би и ти като нас често си чела или чувала: “На мен хомеопатията не ми действа.” Какво е твоето обяснение за това?

Хомеопатията не действа, когато не се практикува съобразно принципите и стандартите на добрата практика или когато има наличие на възбуждаща или поддържаща причина. Отговорност на хомеопата е да идентифицира такава възбуждаща или поддържаща причина и да информира пациента за нея. Отговорност на пациента е да я отстрани, за да може да се възстанови здравето. Често такава възбуждаща или поддържаща причина е нерешена невроза (психоемоционален конфликт или угнетение). Тук са и допирните точки на хомеопатията с психотерапията.

Когато става дума за нарушаване на принципите на хомеопатията искам да акцентирам на един основен проблем. Става дума за предписването на хомеопатични препарати на принципа на конвенционалната медицина, тоест лечение, насочено към симптома (за всеки симптом – отделно лекарство). Такъв подход е в разрез с принципите на хомеопатията. Човек има една хомеостаза и цялото многообразие от симптоми са единствено израз на разстройство в тази една единствена хомеостаза. Ето защо е нужно и само едно единствено хомеопатично лекарство, което да е адекватно на индивидуалната реактивност на човек. Човек ни говори чрез своите симптоми, но те са следствие, а не първопричина. Бактериалните инфекции също са следствие, а не причина. В един офис например не всички хора се разболяват, въпреки че са изложени на едни и същи вируси и бактерии, които летят във въздуха. Това е така, защото всеки има своя хомеостаза с индивидуални характеристики. Симптоматичното лечение не води до здраве, а до потискане на симптома и десенсибилизиране, което има за ефект хронифициране на оплакванията (физически и психоемоционални).

От друга страна винаги присъства и човешкият фактор като елемент в процеса на едно лечение. Често пациентът сам саботира лечението си. Не дава навреме т.нар. отчети, тоест не ориентира хомеопата в реакциите си. Или, почувствал се добре, но не напълно излекуван, спира посещенията си при хомеопата и, попаднал отново в житейската въртележка, е склонен към релапс в състоянието си. С това започнах и нека завърша с това – не е наша работа да забраним на пациента да пуши, или да го накараме на спортува, или да отделя повече време за почивка, можем само да го посъветваме, че е добре за него и че докато не отстрани идентифицираната негативна възбуждаща или поддържаща причина, не може да се провежда хомеопатично лечение. В много случаи се налага съвместна работа с психотерапевт.

За някои хора може би е непонятна връзката между физическите симптоми и психологията, в частност психичното и емоционалното състояние на дадения човек. Какво би казала ти по тази тема?

Хомеопатията разглежда човек холистично – като интегрално цяло между тяло, мисли и чувства, т.е. гещалт или високоорганизирана система. Освен в случаите, когато няма внезапно настъпила травма, симптомите в човек винаги възникват първо на „най-нематериалния” аспект – емоции, чувства, усещания. Увреждането на инертната материя идва по-късно и следствие на тези първи сигнали. Тук трябва да намесим и епигенетиката – една нова наука, която прави връзка между определени фактори (включително мисли и чувства на човек) и експресията на определени гени. Всъщност ние не само носим гените на своите предци, но гените ни се променят. Човек, изложен на постоянен стрес, е човек, който отделя много от хормона на стреса – кортизол. Кортизолът е хормон със стероидна структура и навлиза в клетъчното ядро, където се съхранява генетичната информация – всичко онова, което ни е „писано”. Ето как биографията става наша биология, както ни учеха в Ново Хомеопатично Училище.

Човекът като телесно ориентирано същество в болшинството случаи рядко обръща внимание на първите променени усещания, на една серия от кошмари например. За повечето хора това са просто лоши сънища или преработване на напрежението от предходния ден. Да, ама не! „Мащабите на вашата личност се определят от величината на проблема, която може да ви извади извън релси“ казва Зигмунд Фройд. Отново стигаме до хомеостазата, тоест способността на човек да се саморегулира, да се адаптира качествено към различните условия.

Много родители се вълнуват от темата за здравето на своите деца. Какво би казала за много малките деца, при които има изявена симптоматика или страдат от някакво хронично заболяване? Има ли връзка и при тях между физическото проявление и психо-емоционалното състояние на детето?

Разбира се, че има. При децата е особено лесно видимо разстройството на хомеостазата на ниво усещания. Знаем, че те са по-инстинктивни от сключилия обществен договор възрастен. Процесите като цяло протичат по-интензивно (всъщност с нормален интензитет, ние възрастните сме тези, които сме потиснати в името на социализацията). Подкрепата и емоционалната култура са основополагащи за развитието на здравата личност, респективно на здравия човек.

От гл. т. на хомеопатията има разстройства на фундаментално ниво при някои деца, още от тяхното раждане („Раждането е прототип на всяка невроза в живота на човек.” – пак Фройд). Тук хомеопатията е незаменима, тъй като хомеопатичното лечение на бременната е форма на превенция за детето; превенция от развитие на фамилно обусловена предиспозиция към определени заболявания. Откритията в полето на епигенетиката потвърждават психосоматичната обвързаност като нещо реално съществуващо и измеримо.

Каква е връзката между отношенията в семейството, семейната динамика и здравето на децата?

Децата в своето развитие по начало се учат да възприемат и реагират чрез подражание – на родители, учители, баби, дядовци, всички авторитети в детския свят. Когато са налице конфликти във взаимоотношенията между възрастните, те неминуемо рефлектират върху незрялата детска психика, като я травмират. Част от тези травми ще съпътстват детето през целия му живот. На база тези травми то ще изгради определени адаптационни стратегии, които, обаче, могат да бъдат разболяващи, тоест неадекватни. Отделен е въпросът, че чрез подражание детето приема неадекватните адаптационни стратегии на родителите и ги приема като свои. Тоест важно е детето да расте в защитена среда, задоволяваща неговите нужди, да се чувства сигурно, обичано и подкрепяно, за да следва и осъществява нататък желанията и мечтите си и да изгради здрав личностен център. Само по този начин то ще бъде здраво на всички нива (ментално, емоционално, физическо). Ролята на хомеопата е да посочи негативните възбуждащи и поддържащи причини за разстроеното детско здраве на родителите и те, от своя страна, да поемат отговорност за отстраняването на тези причини. Често се налага хомеопатът да работи съвместно с психолог за индивидуална или фамилна терапия.

Възможно ли е общуването или по-скоро нарушената комуникация между родителите и децата да е причина за физическите симптоми при детето/децата?

Отново опираме до модела на поведение, който децата копират от авторитетите на своя малък свят. Когато единствената опитност на едно дете, наблюдавана от него, е несподеляне на чувствата, премълчаване, криене, кавги, неразбирателства, студенина в отношенията, то няма как да получи коригиращ опит, докато расте в тази ригидна, тоест непроменяща се среда. Семейството е организъм, тоест има взаимозависимост и причинно-следствени връзки. Едно дете не може например да обясни, че не иска да бъде оставяно през уикенда самичко, то не може да заяви така това желание, както би могъл да го направи възрастен човек. Затова, с цел да ви спре от поредното пътуване, детето може да се разболее съвсем „съзнателно”. Този частен пример измежду хиляди други, обаче, би трябвало да послужи като сигнал на родителите, че нещо се случва.

Откритото, чисто общуване с уважение и обич, са жизнено необходими за здравето на детето. Трябва да се прави разлика между „ние сме в една стая“ и „ние сме заедно“. За съжаление емоционалната култура в съвременното българско общество е по-скоро изключение, отколкото правило.

Какви съвети би дала на родителите? Кога е редно да потърсят професионална помощ? И какъв тип професионална помощ им е необходима?

Моят единствен съвет към родителите е да се вслушат в персистиращите, упорити сигнали, които подава детето. Те не са прищевки, а говорят за липси в емоционалния му свят или погрешно отношение и разбиране към детето. Смятам, че в страната ни все още нямаме достатъчно осъзнаване и култура да признаем, че имаме проблем и да потърсим адекватна помощ. Емоциите, чувствата, мисловните модели биват стигматизирани като прищевки и оценявани като слабохарактерност, а проблемите не се разбират, крият се, омаловажават се, пренебрегват се. И се стига до трайни здравословни нарушения.

Човек често чака положението съвсем да се влоши, за да признае, че не може да се справи сам. Отделен е въпросът, че невротичността, довела до разболяване, предполага сключване на ново невротично споразумение в опит да се отстрани старото, довело до разболяване. Тук ролята и помощта на психотерапевта е неоценима. Хомеопатията може да помогне в много ситуации и да стимулира хомеостазата да възстанови динамичното си равновесие. Важно е обаче родителите да осъзнаят, че колкото и да се стремят да възпитават децата си, те в крайна сметка ще приличат на самите родители. Затова човек, който иска да промени своето дете, без да започне от себе си, не само греши, но и много рискува.

Благодаря ти, Нина, за отделеното време. Ще се радвам да споделяш с нас и нашите читатели още полезна информация на тема хомеопатия.

________

Разделяме се с Нина с желание да продължим да ви информираме по важни въпроси за здравето, хомеопатията и връзката с психичното състояние на човек, отношенията и комуникацията с близките. Следете страницата за предстоящи събития, свързани с тази толкова важна тематика. Ако имате въпроси, пишете ни!