Къде точно се намира тази зона на комфорт, колко е голяма, какво има в нея, всеки човек ли я притежава, кой я управлява, как се използва, защо сме там, удобно ли ни е вътре, коя е тази необикновена притегателна сила, която не ни пуска да погледнем навън, има ли нещо извън нея?
Зоната на комфорт ни кара да се чувстваме достатъчно уютно, защото всичко ни е познато. А дали наистина винаги там ни е добре, само защото сме свикнали да сме наясно със случващото се около нас? Понякога разбираме какво не е наред, знаем от кое ни боли най-много, но въпреки това избираме да не го променяме и предпочитаме да останем в това положение.
Всеки от нас разполага със свободата да определи как се чувства, доволен ли е от нещата, които прави и от нещата, които му се случват, или пък се нуждае от промяна. Избирайки да погледне какво има извън комфортната зона, само тогава се отваря възможността да продължи с личното си развитие и израстване.
Дали ще живеем години наред в страх от отхвърляне, в болка, вина или страдание, зависи от нас и от изборите ни. Виждаме, че те не ни носят радост, но въпреки всичко не правим нищо да ги подобрим и променим. Ситуация като описаната може да възникне във всяка една сфера от живота и обкръжаващата ни среда – работно място, семейство, партньорски отношения, приятелски кръг или дори как прекарваме свободното си време. Защо? Защото страх, болка, вина и страдание определено не са нещата, които ще донесат уютa в душата ни.
Склонни сме да казваме, че животът ни е скучен, но ние сами избираме какво да правим (какво пък, нали така сме свикнали) и се изпълваме с негодувание към света. Избираме да не направим крачка към човека, когото харесваме, защото ни е страх. Мисълта ни е заета с въпроси дали ще ни отхвърли или приеме, или дали си струва да се впуснем в нова връзка. Страхуваме се и да си тръгнем от връзка, в която не се чувстваме удовлетворени, защото повече от всичко ни е страх какво ще правим после. А през цялото време продължаваме да се заблуждаваме, че всичко е наред. Намираме удобни оправдания за всички неудобни теми, докато вътрешно изгаряме. Въпреки нещата, които преживяваме всеки-изминал-ден, ние продължаваме да правим опити със себе си. Въпросът е докога ще чакаме някой друг да свърши работата ни вместо нас или някоя външна сила да промени живота ни?
Нека заедно да видим какво всъщност се случва и какви са възможните решения.
Докато живеем в златната клетка (която впрочем сами сме издигнали около нас), сме в безопасност, защитени и .. ограничени във възможностите, които имаме и изборите, които правим. В следствие на този наш избор, когато попаднем в по-трудна ситуация за която не сме подготвени, резултатът често е тревожност, напрежение, неспокоен сън, паника и т.н.
Ангажираме цялото си внимание на дребните неща и спираме да виждаме необходимост от промяна и прогрес, докато бавно и постепенно всичко около нас замира. Блокирали сме движещата си енергия, не успяваме мислим свободно и се затрудняваме да предприемем каквато и да е нова стъпка.
Друг път смятаме, че ако планираме всичко около нас, ще намалим тревожността си и не спираме да се опитваме да доближим максимално предвидимия резултат за всичко, което правим. На практика обаче това привидно състояние на комфорт ограничава развитието ни, защото действаме и мислим само по добре-познатия-ни-начин. Отново липсва нещо ново и сме блокирани.
В състояние на извънредна ситуация, хаос и разруха възможността да предвиждаме ситуации, да упражняваме контрол (напр. природни бедствия, тежко боледуване на близък човек и т.н.), е изцяло елиминирана. Стихията ни завладява напълно и освен суматохата около него и създаващото се напрежение у нас, отново не можем да мислим трезво.
Да видим и какво се случва с човек, който е в състояние на дискомфорт. Когато дадена сила наложи промяна на установения с години ред, това позволява да се достигне до непредвидими резултати. Тогава човек успява да вкара в употреба цялата си креативност и движещата енергията заработва с пълни обороти. Да търсим как да излезем от зоната си на комфорт може да звучи странно и малко хора се решават на такава крачка. Ако идеята да се развиваме ни харесва, важно е да свикнем с мисълта, че това е естественият начин да успеем.
Най-бърз и оптимален резултат дават тези 3 техники за преодоляване:
- Действайте по нов начин, за да постигнете различен резултат!
Ако много пъти сме изпитвали страх да не се провалим или мислим какво ще кажат другите, вероятно е да не сме използвали оптимално вътрешната си сила. Може да пробваме нещо ново в труден момент – вместо да постъпваме както досега, да си отговорим на въпроса какво искаме да постигнем и да едва тогава решим как да действаме. Може да изберем да се ядосваме, да търсим оправдания, да отлагаме, или пък да направим нещо различно, да действаме по нов начин и реален шанс да постигнем нов резултат.
- Търсене и намиране на външна подкрепа за постигане на желаните резултати. Има
някъде някой, който е в състояние да ни помогне и да преодолеем първоначалните трудности по пътя към желанията ни. За едни това може да е учител, за други треньор, ментор или терапевт. Понякога поведението на нас хората е да избираме съзнателно или несъзнателно комфортната зона, само защото там сме на сигурно място. Вместо това, може този път да помислим имаме ли нужда някой да ни побутне, да направим крачка и да имаме успех в начинанието. Нека си позволим да достигнем критичния праг в нашето мислене, да потърсим причината за дискомфорта и да го преодолеем. Ако търсим начини как да избягаме от това положение, не решаваме цялата ситуация. Единствено извън комфорта може да се движим напред и да постигаме желаните от нас цели.
- Предизвикайте себе си! Дори да не знаем къде точно се намираме, важно е да си даваме сметка дали начина ни на живот в момента е този, който искаме. Едва когато сме готови да разрушим старите модели на поведение, да търсим и приемаме неудобните ситуации, ще се изправим по пътя уверено и без страх. Винаги може да се стремим към живот, който ни провокира да се размърдаме, вместо да ограничаваме нашето развитие и просто да спрем да живеем.
