Преди време прочетох в новините, че нашият най-добър тенисист Григор Димитров се е сринал заради видеоигри. „Димитров никога не е тренирал толкова зле и толкова непостоянно. Причината е, че прекарва нощите си пред компютъра и играе видеоигри по 16 часа в денонощието. Безсилни сме да го откъснем от този начин и дори обмисляме консултация със спортен психолог, споделя специалистът.“ (https://lupa.bg/news/parvo-v-lupabg-videoigri-dokaraha-grisho-do-danoto_17893news.html)
Тази новина ми подсказа темата на статията.
Зависимостта от компютърните игри е нов вид психологическа зависимост, при която видеоиграта от развлечение се превръща в главна потребност за човека. На пръв поглед ни се струва, че това пристрастяване не е толкова страшно както алкохола и наркотиците, при които токсичните вещества разрушават организма. Но ние само си мислим, че е така, а компютърните игри стават все по-интересни и завладяващи и все по-силно имитират реалността, ето защо все повече хора стават техни заложници.
В тълковния речник думата „зависимост“ е обяснена така – „ограниченост на действията от чужда воля, власт, влияние; несамостоятелност.“ Синоними – „подчиненост, несамостоятелност, субординация.“ (Тълковен речник на думите в българския език)
Подобен смисъл има и думата „пристрастяване“ – „Пристрастяването е процес на създаване на психическа и/или физическа зависимост към определено вещество или действие.“ (Тълковен речник на думите в българския език)
Причините за появата на зависимостта от компютърните игри:
- отсъствието на ярки и интересни моменти в реалния живот. Всичко е толкова познато и сиво, че човек търси прост и евтин начин да си разнообрази ежедневието. Така той се приобщава към виртуалния свят;
- скритият комплекс за малоценност, различни психологически травми в детството, т.е. когато не си се „наиграл“, търсиш начин да наваксаш пропуснатото;
- много често подобна зависимост се развива на основата на сексуална неудовлетвореност, когато отношенията с противоположния пол не са добри и се опитваш да „превключиш на нова вълна“;
- понякога първата крачка към пристрастяването е излишното време. Например, хората, които работят от 9 до 18 ч. и трябва просто да „проседят“ това време, започват да го запълват като играят на компютъра или безцелно да сърфират в интернета. Същото може да се случи и вкъщи, прибираш се, няма какво да правиш, скучно ти е и отваряш компютъра.
Психология на игровата зависимост
- В основата на механизма на формиране на компютърната зависимост лежи бягството от реалността и необходимостта от вживяването в определена роля. В повечето случаи това е средство за компенсиране на жизнените проблеми. По този начин човек започва да се реализира във виртуалния свят, а не в истинския.
- В наше време има много компютърни игри, за щастие, не всички са опасни. Условно можем да ги разделим на ролеви и неролеви. В зависимост от това, към коя категория се отнася играта, може да се оцени доколко е опасна.
- Ролевите игри се отличават с тяхното силно влияние на психиката на човека. Играещият се вживява в определена роля, отъждествява се с героя и по този начин бяга от реалността.
Ролевите игри можем да разделим на 3 вида:
- да играеш от първо лице, т. е. ти самият да си героят;
- да наблюдаваш героя отстрани;
- лидерски игри.
Първият вид игра е най-силно въздействащ на психиката на човека. Ти напълно се идентифицираш с компютърния герой, максимално се отдаваш на играта и само след няколко минути загубваш връзката с реалния свят и се пренасяш във виртуалния. Дотолкова се вживяваш в ролята си, че започваш да скачаш, да крещиш или побледняваш в критически моменти.
Ако играеш и наблюдаваш героя отстрани, силата на вживяването в ролята е по-слаба. Въпреки това емоционалните прояви, свързани с играта, присъстват в малка или висока степен – например, при успех или гибел на компютърния герой.
При лидерските игри играещият ръководи няколко или много герои. Той сам си измисля герой и се вживява в неговия образ. Богатото въображение го кара да се потопи в атмосферата на играта и психологическата зависимост се проявява много ярко. Ако в живота се е страхувал или от чувство за малоценност не е проявил качества на лидер, играта му дава тази възможност.
Симптоми на игровата зависимост
Има няколко признака, които показват, че зависимостта от видеоигрите е налице:
- един от основните симптоми на компютърна зависимост е изразения гняв или възмущение в отговор на необходимостта от спиране на любимата игра. Когато тя започне отново, веднага се забелязва повишено настроение и емоционална еуфория;
- друг често срещан симптом на пристрастяване към видеоиграта е неспособността да се спре, времето за край на сеанса не може да се определи, постоянно се отлага за после – „ още един път и спирам“;
- компютърът става център на живота на зависимия човек, затова при комуникиране с други хора единствената тема за обсъждане е любимата видеоигра;
- колкото повече прогресира зависимостта, толкова повече се нарушава социалната, трудовата и семейната адаптация – пристрастеният играч забравя своите служебни и семейни задължения, загубва интерес към близките си, четене, учене и т.н.;
- наличието на психологическа зависимост се отразява и на режима и навиците на живот на човека: за да не се откъсне от играта, той се храни пред компютъра, без да откъсва поглед от монитора, пренебрегва личната хигиена, съкращава времето за сън, а самите сеанси продължават понякога и цяла нощ.
За щастие, развитието на тази зависимост не става само за миг, тя преминава през няколко стадия. Колкото по-рано бъде забелязана, толкова по-лесно може да се победи.
4 стадия на игровата зависимост
- Начален стадий – леко увлечение. То настъпва тогава, когато човек е играл няколко пъти, играта му е харесала и е изпитал положителни емоции. На този стадий играта има ситуационен характер, играе се само понякога, при определени условия, например само в свободно време и не пречи на ежедневието.
- Следващ стадий – увлечение. Преходът към него може да се определи от появата на необходимостта да се играе. Човек играе вече не епизодично, а системно и може да пожертва нещо – време за сън, хранене, лични срещи и др., за да се занимава с любимото действие.
- Стадий на зависимостта. Ако всички ценности за дадения човек изобразим като пирамида, играта е на самия връх. Зависимостта се проявява в една от двете форми – социализирана и индивидуализирана.
- Индивидуализираната форма е по-лошия вариант – за нея е характерно отсъствието на всякакави контакти с хората около теб. Играещият прекарва голяма част от времето си на компютъра и не изпитва никаква нужда да общува с близките си, с колеги, с познати. Компютърът и самата игра са своеобразен „наркотик“, трябва да се приеме поредната „доза“. Ако не е взета „дозата“, настъпва болезнен срив – депресия, повишена раздразнителност, гняв, униние, отчаяние и др.
- За социализираната форма е характерно поддържане и запазване на контактите. Хората предпочитат игра в мрежа. Подобно действие не е нужния наркотик за тях, а съревнование.Тази форма има по-малко пагубно влияние на психиката отколкото индивидуализираната.
- Постепенно, може след месеци или години, настъпва стадият на привързаност. Игровата активност малко по малко намалява, човек започва да се интересува от нещо ново и различно, подновява общуването с други хора, но не може сам да каже „сбогом“ на играта. Този стадий продължава с години. Има моменти, когато зависимият вече от видеоиграта сам решава да сложи край, но не издържа дълго и много скоро той пак я включва и започва да играе с още по-голямо удоволствие. Появата на нова игра провокира подем на игровата активност.
Последствия от зависимостта от видеоигрите
- силно намалява чувството за самооценка, нарушава се самосъзнанието на човека, постепенно той започва да се възприема не като реална личност, а компютърен герой;
- хората, страдащи от тази зависимост, свикват с мисълта, че удоволствието може да се постигне без сериозни дейности, без всякакви усилия на волята и в реалния си живот спират да проявяват инициатива и стават пасивни;
- като последствие от зависимостта може да се наруши семейната и социална адаптация. Играещият отделя все повече и повече време на компютъра и в семейстото започват конфликти и кавги. Приятелите и колегите, които не се увличат по компютърните игри и имат други реални интереси, просто се отдръпват;
- Все по-силното увлечение оказва влияние и на професионалната дейност на човека: той няма да изтърпи и ще започне да играе през работно време, когато трябва да изпълнява служебните си задължения. Безинициативност, желание по-скоро да се махнеш от работа, безотговорност – всичко това неминуемо води до проблеми в работата и дори до уволнение;
- много често се заплаща за различни услуги, за да продължи играта. В желанието си да победи, зависимият дава пари, лишава себе си и семейството си от средствата необходими за живеене, а може и да натрупа дългове, които не може да изплати;
- при дълго седене пред компютъра не само психиката страда, боледува и физическото състояние. Намаляване на зрението, затлъстяване, нарушаване на работата на стомашно-чревния тракт вследствие на недостатъчната двигателна активност и нередовното и нездравословно хранене, проблеми с гръбнака. Тези и още много други заболявания могат да възникнат в резултат на прекомерното пристрастяване към компютърните игри.
Какво влияние оказват видеоигрите на мозъка?
Видеоигрите оказват както положително така и отрицателно влияние на организма на човека, на неговия мозък.
Плюсове:
- тренировка на продължително фокусиране и избирателно внимание. Какво означава това? Опитните геймъри са способни за дълго време да се фокусират върху изпълнението на няколко задачи едновременно и да преосмислят голямо количество информация;
- развива се зрително-пространственото мислене. Това означава, че се подобрява или изостря възприемането и ориентирането в пространството;
- развива се и дясното полукълбо на мозъка, отговарящо за емоциите и спомените.
Минуси:
Чрез направените изследвания от учени от цял свят е доказано, че по време на игра се повишава нивото на допамин. Подобно влияние на мозъка и нервната система се наблюдава у хора с алкохолна и наркотическа зависимост. Точно с тази особеност е свързана игроманията. Геймърите в напреднал стадий на зависимост също като алкохолиците и наркоманите изпитват абстинентен синдром – срив при продължително въздържане от игра.
Тук са дадени някои насоки, чрез които да се ориентирате дали съществува проблем при вас или за вашето дете. Не всяко стоене пред компютъра, плейстейшъна или телефона задължително е свързано с пристрастяване. Ако все пак имате съмнения, че нещата са излезли извън границите на обичайното ползване на устройство, не се колебайте да потърсите помощ и съвет от опитен психолог и психотерапевт.
Ако статията ви е заинтересувала, пишете. Задайте своите въпроси на имейл: mila@sentio.bg или се свържете с мен през меню Контакти.
Източник: http://security.mosmetod.ru/internet-zavisimosti/66-kompyuternye-igry-glazami-psikhologa
