“Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.”
Анотоан дьо Сент-Екзюпери
Този цитат на Екзюпери е така актуален в много сфери от нашия живот. Той важи с пълна сила и в процеса на личностна трансформация и излекуване. Когато човек реши, че иска да живее по-свободно, да се се наслаждава на живота, да разреши проблемите си, той се отправя на едно пътешествие. Пътуване, в което често решава да се довери на специалист (психолог, терапевт, хомеопат или друг водач). Много хора се отказват по средата на това пътешествие или дори още в началото, защото виждат „гъсениците“. Онези, които за някои от нас могат да бъдат символ на нещо неприятно, отблъскващо или от това, от което се страхуваме.
Какво символизират „гъсениците“?
За всеки от нас са различни нещата, които не искаме да видим, искаме да избегнем и да прескочим в опит да стигнем до крайната цел. А именно стремежът ни към трансформация, щастие, усещането за пълноценност и осъзнатост. За някои може би пречка са старите мисловни модели, над които буксуваме. За други може да са дълбоко заровени болезнени спомени или травми. Може би се опитваме да избегнем това, да се предизвикаме и да опитаме нещо ново, за да излезем от рутината. Може би това е дискомфортът, който временно е излязъл на повърхността.
Характерно за нас хората е, че се стремим към удоволствието и се опитваме да избягваме болката. Това ни е биологически вродено и в него няма нищо лошо. В този контекст е донякъде разбираемо, когато човек се отказва от пътя, по който е тръгнал посредством терапия, лечение, консултация. Много по-лесно се явява това, да се отдадем на временни заглушители на болката или дискомфорта.
Но какво постигаме тогава? Обикновено бързите удоволствия, които изобилстват в днешния свят, не носят пълно удовлетворение. Да гледаме телевизия, да прекарваме много време в социалните мрежи, да прибягваме до храна или други средства само ни отвличат вниманието за кратко време. Те не ни довеждат до това да се чувстваме добре в кожата си, да бъдем в мир със себе си. Истинските нужди и потребности, които ние сме потъпкали и скрили зад тях, остават и напомнят за себе си под различни форми. Това може да е неопределена тревожност, усещане за незавършеност, като че ли нещо не е наред, но не можем да определим какво.
Има ли все пак шанс да видим пеперудите?
Всеки иска да види пеперудите, да се наслади на хубавия резултат, но не всеки е готов да изтърпи „гъсениците“. А какво включва това в този контекст? Може би това е някое от следните: да останем в процеса, да продължим консултациите, терапията или своето хомеопатично лечение. Също така това пътешествие към нашата цел би могло да включва възможността да видим, да се срещнем и да опознаем своя вътрешен свят. Може би дори да позволим на някои неща да излязат, да опитаме нещо ново.
Процесът изисква воля, желание, усилие, постоянство, но може да включва и временна болка. За някои това пътешествие включва излизане от коловозите на обичайното ни поведение. За други това е среща с кътчета от нас, които не харесваме, не приемаме и сме скрили дори и от себе си. Затова именно много хора избират бързото и лесно решение, което изглежда по-безболезнено на пръв поглед.
Кой от нас би казал, че иска да го боли? Кой би искал да наруши временно закрепеното си състояние, дори то да не е това, което истински искаме? Готови ли сме да направим крачка към нещо ново, нещо, което на пръв поглед дори може да ни изглежда страшно? Много хора тук биха казали веднага: „Да не съм луд!“
Как реално може да се случи трансформацията?
Като начало е добре да тръгнем с идеята и едно ниво на осъзнатост, че личната трансформация или израстване изисква усилия, воля и постоянство. Но е хубаво това, че в крайна сметка знаем към какво се стремим. След този процес ние ще сме по-цялостни, по-осъзнати, по-щастливи. Ще сме успели да интегрираме части от нас, които сме изтласквали. Ще сме опитали нещо, което винаги сме мислили, че не е за нас, че не можем. Възможно е да се разрешат проблеми, които дълго време не сме успявали да определим какви са точно и от къде произлизат. Това е една осъзнатост, че „гъсениците“ един ден ще се преродят в пеперуди, ако имаме желанието, търпението и волята за това.
Лесно е да се откажем още в началото, когато срещнем първата трудност и да решим, че това не е за нас. Възможно е просто да не сме били готови тогава. Процесът на промяна в нашия живот изисква постоянство и работата с психолог или хомеопат няма как да бъде ефективна, ако спрем при първата трудност. Също ако сами саботираме процеса от страх, че „гъсениците“ ще излязат или от нерешителност.
Нека се опитаме да изтърпим „гъсениците“, да се осмелим да ги видим, да ги огледаме добре. Да издържим временния дискомфорт, защото след като се срещнем очи в очи с това, което ни плаши, вече няма да ни боли толкова. Вече няма да ни боли по този начин. Ще стигнем до едно ниво, в което ще се чувстваме по-устойчиви, по-стабилни емоционално, по-истински, по-близо до себе си. Нека имаме волята крачка след крачка да вървим към това, което искаме. Може би тогава ще установим, че нещо, което изглежда неприятно на пръв поглед, в действителност може да се прероди в красива пеперуда.
Ако искате заедно да открием кои са вашите „пеперуди“, ако имате волята да започнете и да изследвате с мен това, пишете ми на следния имейл: mila@sentio.bg или си запишете час.
