Психобиологичните полови различия или
защо мъжете и жените мислят и се държат по различен начин?
Статията засяга една по-необичайна тема, а именно неврофизиологичните разлики, които отличават мъжкия и женския мозък и съответно произтичащите от това разлики на ниво „психика“, „мислене“ и „действие“. Няколко автори са посочени като основни вдъхновители на идеята ми и тяхната работа е основно концентрирана в невронаучната дейност.
Нека да разберем дали известни полови стереотипи са оправдани като такива, или хората все още разчитаме на отживели представи за мъжа и за жената и техните роли в психосоциалната парадигма на нашето съвремие. От практиката ми като рехабилитационен асистент в невро-психиатрична клиника в чужбина, имам специален интерес към неврофизиологията и човешкия мозък. С помощта на чисто физиологични разлики между мозъчните структури у мъжете и жените ще представя някои важни характеристики между половете, като най-интересни и важни са емоционална памет, сензорна информация, задържане на вниманието. В края ще стане ясно дали хората по света (и особено у нас) все още отглеждат децата си с остарели методи за примерно възпитание, най-честите сред тях бидейки такива, които започват с фрази като: „не плачи, ти си момче“ и „само момичетата си играят с кукли“.
Защо всъщност темата засяга половите различия? В комбинация, невронауката и джендър науките са една идеална за изследване светлина. Темата е актуална, понеже днес повече от всякога хората берат посевите на десетилетните борби между сексистки настроени обществени групи и такива (предимно феминистки), които се явяват борци за равноправието и половото равенство. В такъв момент се опираме на науката като арбитър, който да даде ясни отговори на наченати спорове и социални дебати в условията на неутралност, научна сдържаност и силен стремеж към разискване на валидна за областите психология, невронаука и полови науки тема.
Не е тайна, че момчетата и момичетата са различни – много различни. Разликите между половете обаче се простират отвъд онова, което окото вижда. Изследванията разкриват важни разграничители на мъжкия и женския мозък.
Най-честите обекти на изследване от страна на съвременните невроучени са четирите основни области в мъжкия и женския мозък: обработка, химия, структура и дейност (Derks; Krabbendam, 2013). Разликите между мъжките и женските мозъци в тези области се проявяват по целия свят, но учените също са открили изключения от всяко така наречено полово правило. Всеки от нас навярно познава някои момчета, които са много чувствителни, изключително приказливи за чувствата и просто като че ли не отговарят на представата за това как едно момче би трябвало да се държи, мисли и говори. Както и при всички различия между половете, няма един обобщен добър или лош начин за правене на нещата. Разликите, посочени по-долу са просто общи различия в типичното функциониране на мозъка и е важно да се помни, че всички разлики имат предимства и недостатъци.
- Обработване
Ще започна с шокиращ цитат, последван от обяснение на човешки език. А то гласи, че мъжките мозъци използват почти седем пъти повече сиво вещество за да осъществят своята активност, докато женските мозъци – почти десет пъти повече бяло вещество (Jantz, 2014). Какво означава това обаче? Зоната на сивото вещество в мозъка е локализирана и концентрирана. Т.е. говорим за центрове за обработка на информация и действия в определена област на мозъка. Това може да се метафоризира като вид „тунелен поглед“, докато те правят нещо – концентрират се конкретно върху една задача. След като се ангажират дълбоко с нея (или пък с някакъв друг вид „игра“), те може да не демонстрират допълнителна чувствителност (или внимание) към други действия или дразнители (Ruben et al., 1999).
Бялото вещество пък е мрежовата връзка, която свързва сивата материя на мозъка и другите центрове с цел двустранно обработване. Тази дълбока разлика в мозъчната обработка вероятно е една от причините, поради която може би забелязваме, че момичетата имат по-бърз преход между задачите, отколкото момчетата, както някои изследвания показват (вж. също и Kret & Gelder, 2011). Разликата в сиво-бялата материя може да обясни защо в зряла възраст жените са много по-добри в множественото изпълнение на задачите (multi-tasking), докато мъжете ги превъзхождат, когато работят по силно натоварени проекти.
- Химия
Що се отнася до химическите реакции в човешкия мозък, то мъжките и женските мозъци обработват едни и същи неврохимикали, но в различни степени и чрез специфични за пола физиологически и мозъчни връзки. Някои доминиращи неврохимикали са серотонинът, който, наред с други неща, ни помага да седим неподвижно; тестостеронът (химикалът за секс и агресия); естрогенът – отговорен за женския растеж и репродукция – и окситоцинът, химичното вещество, играещо роля в силната психоемоционална връзка между майката и новороденото й.
Отчасти поради различията в обработката на тези химикали, мъжете по принцип са по-малко склонни да седят неподвижно прекалено дълго, както могат жените, и са склонни да бъдат физически по-импулсивни и по-агресивни (Korol, 2004). Освен това, мъжете обработват по-малки количества от химически „емоционалния“ окситоцин, отколкото жените. Като цяло, основен подход към разликите в химията, пак според Корол, е да осъзнаем, че момчетата понякога се нуждаят от по-различни стратегии за освобождаване от стреса, отколкото момичетата.
- Структурни разлики
Редица структурни елементи в човешкия мозък различават мъжете и жените в начина, по който мислят, функционират и се държат. Под прилагателното “структурни” тук имам предвид действителните части на мозъка и начина, по който са изградени, включително техния размер и/или маса.
Жените често имат по-голям хипокампус – нашия център на паметта. Те също имат и по-голяма плътност на нервните връзки в хипокампуса (Maren; De Oca; Fanselow, 1994). В резултат момичетата и жените са склонни да поемат и поглъщат повече сензорна и емоционална информация, отколкото мъжете. Под “сензорна” означавам информация към и от всичките пет сетива. Ако си направим експеримент (не лабораторен, естествено!) и започнем да наблюдаваме през следващите месеци момчета и момичета и/или жени и мъже в нашето обкръжение, може би ще открием, че жените имат склонност да усещат много повече от това, което се случва около тях през целия ден, и те запазват тази сензорна информация по-дълго, отколкото мъжете.
Освен това, преди да се родим момчета или момичета, нашите мозъци се развиват с различни полусферични разделения на дейността и функциите си (настоящи или бъдещи). Дясното и лявото полукълбо на мъжкия и женския мозък не са настроени по точно идентичен начин. Например, женските имат по-често вербални центрове от двете страни на мозъка, докато мъжете имат словесни центрове само на лявото полукълбо (Kansaku; Yamaura; Kitazawa, 2000). Това е значителна разлика.
Момичетата са склонни да използват повече думи, когато обсъждат или описват случай, история, лице, обект, усещане или място. Мъжете не само имат по-малко вербални центрове като цяло, но и често имат по-малко свързаност между своите духови центрове и техните спомени или чувства. Когато става въпрос за обсъждане на чувства и емоции и сетива заедно, момичетата са склонни да имат предимство и те са склонни да имат по-голям интерес да говорят за тези неща. Звучи като потвърждение на ред полови стереотипи, които векове наред са властвали сред психологическите, антропологичните и социални теории, нали?
- Кръвообращението в мозъка и мозъчната активност
Докато все още съм на тема „емоционална обработка“, друга разлика, която си заслужава да бъде разгледана внимателно, е разликата в дейността между мъжкия и женския мозък. Женският мозък, отчасти благодарение на много по-естествения приток на кръв в мозъка във всеки един момент (тъй като, както вече споменах, обработва повече бялата материя) и поради по-високата степен на кръвен поток в концентрационната част на мозъка, наречена cingulate gyrus, често преживява наново и премисля емоционалните спомени повече от мъжкия мозък (Miller; David, 2013).
Мъжкият, като цяло, е проектиран малко по-различно. Мъжете имат тенденция, след като отразят за известно (често относително по-кратко) време емоционален спомен, да го анализират донякъде, след което да преминат към следващата задача. По време на този процес те също могат да изберат да променят посоката си и да направят нещо активно и по никакъв начин несвързано с чувствата, вместо да ги анализират изобщо (пак там). По този начин евентуалните наблюдатели могат погрешно да вярват, че момчетата избягват чувствата си, в сравнение с момичетата, или по-бързо скачат към решаването на проблема. Излиза, че има точно научно обяснение за определени, считани досега за „типично мъжки“ или „типично женски“ начини на поведение и мислене, което се потвърждава научно.
Въпросните четири естествени разлики в дизайна, изброени по-горе, са само пример за това как мъжете и жените мислят по различен начин. Учените са открили около 100 полови разлики в мозъка и значението на тези разлики не може да бъде преувеличено.
Разбирането на различията между половете от неврологична гледна точка не само отваря вратата за по-голямо насочване на вниманието на различните полове, но и поставя под въпрос как възпитаваме, образоваме и подкрепяме децата си от най-ранна възраст. Особено в страна като България, където голяма част от населението все още дава погрешен пример на децата си, поставен на основата на отживели стереотипни представи за това, какво момчетата и момичетата трябва или не трябва да правят.
Александър Манчев, психолог
